Повишаване на осведомеността относно достъпа до правосъдие
Повишаване на осведомеността относно достъпа до правосъдие

Проучване

Разрешаване на трансгранични потребителски спорове: Европейска заповед за плащане и Европейска процедура за искове с малък материален интерес
Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ
1. КРАТКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗАЩИТАТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО
1.1. Статистика за получените жалби от потребители относно трансгранични спорове
1.2. Европейски инструменти за защита на потребителите
1.2.1. Мрежата на Европейските потребителски центрове (ЕПЦ-Нет)
1.2.2. Извънсъдебно решаване на спорове (ИРС)
1.2.3. Колективно обезщетение
1.2.4. Индивидуално обезщетение по съдебен ред
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ПРИ ТРАНСГРАНИЧНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
3. ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА ПЛАЩАНЕ КАТО ТРАНСГРАНИЧЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

3.1. Европейска заповед за плащане: цел и мисия
3.2. Процедура по издаване на Европейска заповед за плащане: предимства и недостатъци
3.3. Ситуацията в Литва: инкорпориране във вътрешното право и практическо приложение
3.4. Ситуацията в България: инкорпориране във вътрешното право и практическо приложение
4. ЕВРОПЕЙСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ИСКОВЕ С МАЛЪК МАТЕРИАЛЕН ИНТЕРЕС КАТО ТРАНСГРАНИЧЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
4.1. Европейска процедура за искове с малък материален интерес: цел и мисия
4.2. Европейска процедура за искове с малък материален интерес: предимства и недостатъци
4.3. Ситуацията в Литва: инкорпориране във вътрешното право и практическо приложение
4.4. Ситуацията в България: инкорпориране във вътрешното право и практическо приложение
АКЦЕНТИ
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРАLIST OF USED LITERATURE

АКЦЕНТИ

Когато защитават своите права, потребителите имат възможност да изберат между две опростени европейски съдебни процедури: Процедура за издаване на Европейска заповед за плащане и Европейска процедура за искове с малък материален интерес. Тези процедури са алтернативни на общия съдебен ред, следователно потребителят може да избере дали да използва тези процедури или да подаде иск по общия ред пред съответния съд.
Двата инструмента - Европейска заповед за плащане и Европейска процедура за искове с малък материален интерес, могат да се използват само за трансгранични спорове, т.е.  когато поне една от страните (потребителят и/или търговецът или доставчикът) има местоживеене/седалище или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на съда или арбитража, който е сезиран.
Тези процедури имат законна сила във всички държави-членки на ЕС, с изключение на Дания.        
Нито Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, нито Регламент № 861/2007 за създаване на Европейска процедура за искове с малък материален интерес съдържат разпоредби относно международната компетентност. Компетентността при потребителски спорове се определя по правилата на Регламент (ЕО) № 44/2001 (Брюксел I).
Потребителите могат да прибегнат до Процедурите за Европейска заповед за плащане и за искове с малък материален интерес по отношение само на едно от правата, които имат като потребители, т.е. когато търсят възстановяване на заплатени суми за стоки или услуги, които не са били доставени или са били с ниско качество, защото и двата инструмента се отнасят за парични претенции.
Потребителите могат да използват Европейската заповед за плащане само когато тяхната парична претенция е ясна и другата страна (търговецът или доставчикът на услуги) не я оспорва. Няма ограничение по отношение на сумата при Европейската заповед за плащане, докато процедурата за искове с малък материален интерес е ограничена до 2 000 евро, с изключение на лихви, разноски и разходи по защитата. Европейската процедура за искове с малък материален интерес предвижда състезателно производство пред съда.
И при двете процедури не е задължително представителството от адвокат или друго лице с юридическо образование. Това намалява съдебните разноски и допринася за достъпа до правосъдие. Това правило обаче не се отнася за изпълнителното производство.
Изпълняема Европейска заповед за плащане и съдебно решение, постановено в рамките на Европейската процедура за искове с малък материален интерес, подлежи на изпълнение във всички държави-членки на ЕС (с изключение на Дания) без нужда от признаване и допускане до изпълнение, т.е. без екзекватура.
Въпреки че предвидените в европейското законодателство процедури са съвременни, опростени и унифицирани до краен предел, разликите в тяхното инкорпориране в законодателството на държавите-членки и възможността да се следва вътрешното право до известна степен (например процедурата по обжалване) не гарантира в пълна степен резултатите от подадена молба за издаване на Европейската заповед за плащане или иск по Европейската процедура за искове с малък материален интерес и по този начин намалява склонността на потребителите да защитят своите права по трансгранични спорове, както и тяхното доверие в европейското законодателство. По този начин са налице пречки пред общите европейски цели да се намали недоверието при сключване на трансгранични договори и да се гарантира защитата на правата и законните интереси на потребителите.
Можете да изтеглите проучването на български език от тук (PDF формат).